Откъде дойде това копче?

След като вече ви подшушнахме няколко идеи за това как да използвате копчетата като декорация, нека сега се спрем на това кой и кога е измислил копчетата въобще.
Древните гърци, обаче, се оказали малко по-хитри. Хрумнало им, че малките украшения могат да имат и практическо приложение и започнали да ги втъкват в пришити здрави нишки, тоест в илици. Освен всичко друго, този начин за пристягане на дрехата съвсем не бил опасен, за разлика от иглите, с които човекът рискувал да се рани. Идеята обиколила света, за да бъде върната от Кръстоносците в Европа около 13-14 век. А тук прави истински фурор в модните течения.
Латинското си име (button) копчето получава от французите. Знаете, те винаги са си били модни водачи. Освен че си основали гилдия на производителите, аристократите започнали да се надпреварват кой ще пришие повече копчета на тоалета си. Така копчето отново придобива важната роля да говори за състоянието на собственика си. А както е ясно, каквото се носи във Франция, се носи навсякъде. Цяла Европа се присъединява към Копче-манията. Дори църквата започва да анатемосва малките орнаменти и да ги обявява за дяволско дело. И как иначе! Представяте ли си труда, положен от шивачите на Франсоа І, който се появил в тоалет с 13 000 копчета!?
Едва през ХІХ век европейците се поуспокояват и започват да виждат копчето повече като помощно средство, отколкото като моден аксесоар. Но това съвсем не означава, че модата го подминава. И до днес дизайнерите често го използват като екстравагантно допълнение към моделите си, експериментират с материалите и формите му.
Освен това, копчето има и колекционерска стойност. Не са малко клубовете по интереси, които включват хора от целия свят, купуващи ексцентрични произведения на изкуството под формата на... копчета. Дори съществуват музеи и се организират експозиции. А копчето продължава да ни служи вярно, дори и след изобретяването на тик-так и ципа. Ако не за друго, то поне като декорация, то ще продължи да съществува.
Сподели това